Възпитанието е най-трудната работа, която човек може да върши в живота си, дори и с любящ и съвместим партньор. Съвместното родителство с бивш-нарцисист е значително по-трудно – дезориентиращо, дразнещо, влудяващо, а понякога и причина за дълбок гняв и отчаяние.

Вашият бивш-нарцисист не обича децата Ви така, както Вие.

Това е болезнено, може би неразбираемо, но Вашият бивш-нарцисист никога няма да обича децата Ви така, както Вие. В отделни случаи той може да бъде категорично неспособен да ги обича изобщо, виждайки ги вместо това като продължение на себе си, за да бъдат манипулирани, често зловредно, за да му служат за поддържане на неговото „фалшиво лице“. Целта може да бъде да Ви нарани, независимо от това как вреди на децата Ви.

Ако Вие сте го напуснали, отхвърленият нарцисист вероятно ще поддържа дълбоко в себе си дългосрочно недоволство, като се стреми да Ви накаже за това, че сте му предизвикали „нарцистична травма“ – основно чувство на дълбока безполезност. Ако той Ви е напуснал, все още сте удобна плячка за пропаганда и преследване.

Който и да е инициирал раздялата, нарцисистът вероятно ще използва всяка възможност да се издигне за Ваша сметка. Той може да Ви оскърбява и унижава пред Вашите деца; да се включи в кампания за очернянето ви зад гърба ви пред децата, семейството и социалния ви кръг и подкопава усилията ви да общувате като родители.

Забравете за съвместното родителство с нарцисист

Работата в екип е извън правилата на нарцисиста. По дефиниция, нарцисистите нямат съпричастност или истински чувства на свързаност с другите, най-вече със семейството си. Колкото и болезнено да е да го приемете за майката / бащата на децата ви, трябва да приемете реалността и да продължите напред.

Приемете паралелно родителство

На първо място, нарцисистите не играят честно или по правилата. Те ще се съревновават за вниманието и обожанието на децата си, но също така ще ги отхвърлят, ако загубят стойността си (т.е. излизат скъпо, отегчават ги, дразнят ги и т.н.).

Изхвърлете нормалните правила на ангажираност. Приемете минималистично „паралелно родителство“, за да получите контрол и да намалите уязвимостта си към манипулации. Това е необходимо за вас и за вашите деца.

Какво да правим при паралелни родителски грижи:

1. Ограничете контакта / общуването с Вашия бивш до абсолютно най-необходимото.

2. Създайте редовен паралелен график за родителство и се придържайте към него.

3. Дръжте строги граници с бившия си.

4. Не показвайте истинските си чувства / мисли на бившия Ви.

5. Не обръщайте внимание на заплахите и антагонизмите на бившия Ви – пасивно-агресивни или открито агресивни.

6. Приемете, че не можете да контролирате родителските умения на бившия си, дори и да са ужасни.

7. Имайте вяра в собствената си стойност като родител (един добре настроен добър родител е по-добър от няколко лоши родители / „втори“ родители – наистина).

8. Бъдете толкова честни, колкото можете с децата си (спрямо възрастта им) за семейната ситуация.

9. Модулирайте, но не отричайте чувствата си пред децата си.

10. Станете модел за устойчивост за децата си.

Какво да НЕ правим при паралелни родителски грижи:

1. Не спорете с бившия си.

2. Не се чувствайте уязвими спрямо него.

3. Не реагирайте на заяжданията или критиките.

4. Не си връщайте на заплахите и антагонизма на бившия Ви.

5. Не проектирайте вътрешно твърденията на бившия Ви.

6. Не се опитвайте да обяснявате опасенията си относно децата си на своя бивш.

7. Никога не критикувайте децата си пред бившия си, тъй като той / тя ще го използва срещу тях / Вас.

8. Не се занимавайте емоционално с бившия си: приемете стратегията “сив камък” към него – бъдете равен, плосък, монотонен.

9. Не обвинявайте себе си за поведението на бившия си.

10. Не забравяйте, че въпреки че бившият Ви може да е идиот, важното в случая са Вашите деца.