Като майка на два броя деца в училищна възраст и на мен не ми се размина чудото, наречено „дистанционно обучение“. Сега се правят анализи на национално ниво как са се справили учители, деца и родители (да, родителите не бива да се забравят!!!), та реших и аз да разкажа как протече при нас това обучение.

Дете №1:

от женски пол, 8 клас в ЕГ. Първоначална суматоха коя платформа да се ползва и как ще се случват нещата. После лека полека нещата потръгнаха… Сутрин си стои в стаята и се чува да се лее английска реч. Ако случайно се наложи да влезем в стаята поради някаква неотложна причина (да видим дали е станала, да питаме дали ще обядва или да вземем нещо от там) се правят ясни и недвусмислени знаци да се махаме и да не смущаваме учебната обстановка. Пижамата се възприема за съвсем нормално учебно облекло, появява се и неочаквана любов към училищната тениска по физическо – преди ненавиждана заради огромния си размер, а сега особено комфортна и приятна. Оценките са добре, да живее Shkolo, за да не съм в пълно неведение. Когато питам как върви училището се отговаря: „Какво се правиш, че ти пука?“ Трудно е с тийнейджър, спор няма. Особено когато е на нож с по-малкия си брат и са денонощно заедно…

Дете №2:

от мъжки пол, 1 клас. Бързо се организира училището с дистанционно обучение и виртуални класни стаи (все пак е частно и си дадоха малко повече зор). Наложи се да си припомним разни пароли от системата, накрая всичко влезе в релси. В 8,30ч сме наредени със синковеца пред лаптопа ми и започваме търсене на класната стая, въвеждане на пароли и т.н. За да е по-лесно виртуалните класни стаи са наименовани произволно, има ИУЧ и ФУЧ по някои предмети, учителят е решил да стартира урока от стара стая и т.н. След кратко вдигане на адреналина и дискусия с останалите родители-ентусиасти успяваме да се логнем където трябва. Оставям детето да слуша и пише, а аз сядам на служебния компютър (в същата стая!!!), където с огромно усилие на волята и страхотна концентрация се опитвам да не слушам урока, а да пиша имейли и да въвеждам данни. След 20 минути първият час е приключил криво-ляво и е време за междучасие, което учениците уплътняват със съвместни игри на телефоните, а децибелите също растат неимоверно. Идва време за следващия час и пак се почва търсене на стая, учебници, принтирани листи и т.н. Освен че всяко дете трябва да има налично електронно устройство, явно се очаква да има и принтер вкъщи с неизчерпаеми запаси от тонер и копирна хартия. За още по-интересно училищното ръководство решава да направи патронния празник и празника на буквите също дигитално, и се захващаме с учене на стихчета, снимане на клипове с униформи (ама не просто така, ами трябва да отговарят на около 20 изисквания, които научаваме през няколко дни и съответно има бракуване на продукцията от предни дни). Накрая всичко е сглобено и приятно за гледане, а родителите се надпреварват в общата Вайбър група да снимат бутилките алкохол, които са им помогнали да преживеят дистанционното обучение.

Готови ли сте наесен пак за порция електронно обучение???