Отново е 14 февруари – денят на Свети Валентин или Трифон Зарезан, който както го предпочита.

Както всяка година от известен брой години насам се започва дебат „за“ и „против“ католическия празник, патриотично и консервативно настроени българи започват да обясняват как това не е наша традиция и не бива да я толерираме. Хиляди момичета и жени въздишат тайно и очакват цвете, подарък, пръстен или просто мило отношение от своя реален или мним възлюбен. Тук таме се виждат момчета с роза в ръка, а магазините са пълни с плюшени мечета и кичозни сърчица.

Всъщност празникът произхожда от римския фестивал Луперкалия, провеждан в средата на февруари. Фестивалът, който отбеляза настъпването на пролетта, включвал обреди за плодородие и обособяването на двойки жени и мъже на случаен принцип. В края на V век папа Геласий I замени Луперкалия с Деня на Свети Валентин. Той се чества като ден на романтиката от около 14 век.

Въпреки че е имало няколко християнски мъченици на име Валентин, денят може би е кръстен на свещеник, който е загинал мъченически около 270 г. от император Клавдий II Готик. Според легендата, свещеникът подписал с: „От твоя Свети Валентин“ писмото си до дъщерята на палача, с която се бил сприятелил и според някои източници, бил излекувал от слепота. Други сведения сочат, че това е Свети Валентин от Терни (епископ), въпреки че е възможно двамата светии всъщност да са били един и същи човек. Друга легенда гласи, че св. Валентин се противопоставил на заповедите на императора и тайно женил двойки, за да пощадят съпрузите от изпращане на война. Именно поради тази причина празникът му се свързва с любовта.

Първите търговски картички (т.нар. ‚валентинки“) в САЩ са отпечатани в средата на 19 век. Те обикновено изобразяват Купидон, римския бог на любовта, заедно със сърца, традиционен символ на любовта. Тъй като се смята, че сезонът на чифтосване на птиците започва в средата на февруари, те също се превръщат в символ на деня. Традиционните подаръци включват бонбони и цветя, по-специално червени рози, символ на красотата и любовта.

Всъщност не виждам нищо лошо в отбелязването на любовта, като не е задължително чувството да е непременно романтично. Можем да засвидетелстваме обичта си към най-близките с малка бележка, рисунка, закачливо съобщение, вкусна вечеря, вана с много сапунени балончета, шоколад, целувка… Аз например получих картичка („валентинка“), направена от сина ми в училище и това ме направи мноооого щастлива.

Картичката ми от Боби

Разбира се, напомних му, че не е лошо да има картичка за съученичките му (без това са толкова малко), но той все още по детински сбърчи нос: „Уууу, момичета, неее…“. Но ще мине време и това ще се промени, което е прекрасно, защото това кара животът да се случва отново и отново.

Честит Свети Валентин и наздраве с чаша мерло!